|
Очите носят информация за характера, мислите, настроението и отношението към околните. Те разкриват много повече, отколкото предполагаме. Не всеки обаче разбира техния език. Следващите редове ще ни помогнат по-лесно да долавяме посланията на погледа. Неслучайно наричат очите „прозорец към душата". Неврофизиолозите определят този орган в човешкото тяло като „част от мозъка, която е видима". Те отразяват всичко, което се случва в главата ни. Имате желание да узнаете повече за събеседника си? Проявете известна наблюдателност, вглеждайки се в погледа му, и може да научите ценни неща. Като зеницата на окото... Най-издайническата част на окото е зеницата. Тя променя размера си в зависимост от емоциите, които изпитваме в момента - независимо дали искаме или не. Колкото по-голяма е зеницата и колкото по-лесно се разширява при емоционална възбуда, толкова по-мек и податлив на влияние е характерът на въпросната личност. Това говори за дипломатичност и готовност да се отстъпи в спор, заради общите интереси. И обратно - постоянно свитите зеници подсказват за високо ниво на адреналин в кръвта, което означава, че този човек е винаги готов да отвърне на удара и да се опълчи на съперниците си. Това, че зениците се разширяват при емоционална възбуда, с успех се използва от някои търговци. Когато много харесаме дадена стока, но цената не ни устройва, обикновено задържаме погледа си по-дълго върху нея. Наблюдателният търговец забелязва това и започва да ни убеждава. Валидно е и друго - ако зениците ни започнат да се свиват, това означава, че губим интерес към стоката и опитният търговец ни предлага друга. По посока на погледа Когато човек изпитва радост и възторг, когато вижда някой, който му е особено симпатичен, очите му неусетно стават по-светли. При гняв и раздразнение цветът им става по-мътен. Разговаряйки с някого, можете да си припомните този факт и да разберете какво е отношението на събеседника ви към вас и нещата, които му казвате. Още едно свойство на очите е да показват говори ли истината човекът срещу вас. Направлението на погледа зависи от това, което се случва в човешкия мозък. Когато си спомняме нещо (именно „спомняме", а не „измисляме"), което действително се е случило, очите ни започват да се движат надясно-нагоре. А когато си въобразяваме нещо, което е нереално, след кратко блуждаене погледът ни се устремява наляво-нагоре. Все пак и тук има едно „ако", защото с усилия на волята и целенасочено отработване на различни ситуации сме в състояние да насочим погледа си натам, накъдето желаем. Пробвайте, докато си спомняте нещо, което се е случило да погледнете вдясно-надолу. Най-вероятно ще се почувствате неестествено. Припомнете си някоя любима мелодия и обърнете внимание на посоката на погледа си. В повечето случаи той ще бъде насочен към дясното ухо. Бихме отправили очите си в противоположната посока, ако се опитаме да си представим песен, която никога не сме чували. Ако започнем да си спомняме вкус, аромат или съприкосновение, погледът ни се насочва наляво-надолу и се задържа там, докато напълно не възстановим съответното усещане. При умствено напрежение, размисъл или вътрешен диалог погледът обичайно се отправя надясно-надолу. Интересно е, че при левичарите в аналогични ситуации движението на очите се осъществява в обратна посока. По цвета ще ги познаете... Дотук анализирахме променливите свойства на очите. Нека сега обърнем внимание на техните относително постоянни характеристики - цвят, форма и големина. Както в медицината се говори за ирисова диагностика, така и в психологията се правят опити за анализ на характера по ириса на окото. Подобни опити са установили, че синеоките са мечтатели и романтици. По правило са спокойни, а редките им изблици на гняв утихват така бързо, както са се и появили. Има моменти, в които проявяват коравосърдечност и не са способни да вникнат в проблемите на другите. Хората със сиви очи са любители на главоблъсканиците и във всяка ситуация се стремят да докажат продуктивността на своите оригинални и неочаквани идеи. Настойчиви, независими и решителни са, но въпреки способността си да се справят в екстремни ситуации понякога се оказват безпомощни пред най-елементарни дилеми. Чернооките имат силно развита интуиция и умеят да вземат бързи решения. Понякога проявяват раздразнителност и придирчивост. Хората със светлокафяви очи са сравнително затворени и не са склонни да посвещават другите в своите тайни. Те самите не се чувстват комфортно, когато някой им споделя подробности от личния си живот и това ги напряга. Обичат да правят нещата самостоятелно, без външна помощ и опека. От зеленооките стават чудесни ръководители. Прецизни и с усет към детайла, когато попаднат в трудна ситуация, те интелигентно и настойчиво намират разрешение, въпреки че понякога са нетърпеливи. Някои ги обвиняват в надменност и високомерие. Срещат се и хора с жълти очи, макар и рядко. Те притежават най-различни таланти, носят неподозиран творчески потенциал и имат способността да вникват в душите на другите. Формата на очите, характерът на личността Според френологията едно от основните отражения на характера е формата на очите. Френолозите твърдят, че бадемовидната форма говори за широта на духа. Хората с такива очи приемат околните с всичките им достойнства и недостатъци. Метафорично казано, техните очи им позволяват да видят повече, отколкото могат другите. Колкото по-издължени са, толкова по-голям размах имат притежателите им. Кроят грандиозни планове, които обикновено реализират. Когато очите са приближени към горната част на носа, това говори за прагматична и целеустремена личност. Хората, за които казваме, че имат „опулени очи", са ценители на комфорта и не са склонни да се откажат от някое удобство. Охолството, към което се стремят, обикновено е заслужено, тъй като са талантливи лидери. Интересен е характерът на човек с вдлъбнати очи. Този типаж е потаен, внимателен, но не е страхлив. Отличава се с темперамент, вродена мнителност и животинска чувственост. Ако го настроите срещу себе си, става опасен противник и затова е по-добре да не го дразните. |