|
През следващите векове, обзети от гордост на пионери, италианците постепенно станали в най-големите кафемани на света. А самото приготвяне на напитката, превърнали в истинско изкуство. Независимо дали в ресторант, кафене или просто в къщи, всяка чашка се прави така, както се създава шедьовър. Какво и друго да очакваме от нация, която в университета на Неапол е открила специалност за приготвяне на еспресо! По статистически данни за потребление на кафе от глава на населението италианците не са на челно място. Причината е, че пиенето на кафе при тях е мигновено действие, не ритуал, който трае часове край масичката. Например римляните, пък и почти всички италианци, буквално влетяват в кафетериите, изстрелват към бармана краткото „кафе”, а после на екс поглъщат малката силна доза, едва покриваща дъното на чашката - tazzina. И в следващият миг отново се носят по улицата. В „таццина”-та има максимум 30 грама от ароматната напитка, ако ви е нужно повече, за да я усетите, поръчвате lungo, тогава водата се пуска до 60 грама. С такава поръчка обаче няма да спечелите разбирането на италианците, според които кафето е силно и късо – или никакво. Кафето в Италия винаги е еспресо. Разбира се, може да го поръчате с добавки. Сaffe correto е с грапа, бренди, ликьор или ром. Ако искате да се разхладите то поискайте caffе freddo – с лед и разбита на пяна шапка или granita al caffе – замразено кафе. Съвременните кафеварки за еспресо правят и хубаво cappuccino. Това е разбито мляко и кафе с помощта на парна струя. Ако към това се добави разбито на пяна горещо мляко, кафето се нарича macchiato. Ако искате безкофеиново - за него италианците не използват името „кафе”. Кафе амор Първото френско кафене е открито в Марсилия през 1640 година. Двадесет години по-късно – през 1624 г., Людовик XIV. Одобрява напитката със специален указ. Веднага по модата се увлича аристокрацията, след нея – чиновниците, а след тях - всички, чийто средства позволявали пиенето на кафе. Сега във френските заведения напитката е представена в цялото и многообразие, подходящо за страна на гастрономи. Например кафе с мляко (cafе au lait), или кафе-гласе (cafе-glace) с топка сладолед, а също кафе с вино (cafеé au vin) – силно студено кафе с портвайн и захар. Във Франция може да пиете и кралско кафе (cafе Royale) - силно кафе, налято в затоплени чашки, на чиято повърхност внимателно се наливат 2 лъжички бренди. После в супена лъжица се слага бучка захар, отново се залива с бренди, което се запалва и внимателно се спуска в кафето, така, че брендито също да се запали. Пие се, разбира се, когато угасне пламъкът. Оле, кафе Кафето е арабско наследство в Европа и по тази причина в Испания се чувства много добре. Черното кафе се нарича cafе solo. Почитателите на силно кафе трябва да поръчват cafе cargado, а на още-по силно: carajillo – с капка испанско бренди. По екзотичен вариант е quemada от Галисия, в която добавят гореща гроздова водка. За традиционалистите се предлага cafе cortado – кафе с мляко. За горещите дни е cafе con hielo – с лед, при което напитката и леда се поднасят отделно, за да си сложите преди това захар на вкус и тя да се разтвори. Това е различно от café helado замразено кафе, поднасяно във висока чаша с лед и сламка. Сafе con miel – е не просто кафе с мед. То се приготвя като в кафеварката се слагат различни компоненти – мляко, мед, ванилия и мускатова орехче и се варят без да кипват. После се разбъркват внимателно и се разливат по чашите. Декофеиновото кафе съществува в Испания, но се смята за нещо като лекарство за хипертоници, не за напитка. Сироп от сажди? Първата английска кафетерия била открита през 1652 г. в Оксфорд от Едвард Лойд. Именно там се събирали търговците и корабовладелците, създали в последствие знаменитата застрахователна компания Lloyd's. Но не всички били във възторг от новата мода. Търговците на ел, бира и вино започнали да търпят загуби и последвали доноси срещу кафетериите, които били описани като места на заговорници, които пият „сироп от сажди”. Нерядко тези атаки имали успех и кафенетата временно се затваряли за успокоение на духа. Ако се включите в някой от тематичните турове за обиколка на английската столица, например „Лондон на Чарлз Дикенс”, може да видите едно автентично заведение от 18-ти век. Скътано в малка уличка между билдингите на модерни банки, миниатюрното кафене по някакъв начин символизира началото на новите времена. Съвременните англичани пият кафе от филтър и не са постигнали големи висоти в методите за приготвяне. По-различно е положението при ирландците. По тази причина цял свят познава Irish coffee – по скоро алкохолна, отколкото освежаваща напитка. Рецептата е доста проста – 50 грама уиски, 2 лъжички захар, разбъркват се и леко сте стоплят. После 70 грама силно кафе се налива с помощта на чаена лъжичка. Ако не ви е до тези приготовления, може да останете само на първата съставка. Кафемания в близост до полярния кръг Интересен е фактът, че най-големите почитатели на кафето се оказват скандинавците. И по точно - шведите, които изпиват по 7 килограма кафе на зърна на човек. Във Финландия се изпива два пъти повече кафе годишно, отколкото във Франция и дори Италия. В страната дори е създаден научно изследователски институт за кафето. „Просто кафе” - проява на лош вкус Не може да не сте чували за кафе по виенски. В Австрия то се нарича „Melange” – към силното горещо кафе се добавя разбита сметана докато не се получи пяна. Поднася се във висока чаша, украсена отново с разбита сметана. Не толкова известен е „Kaiser Melange” – кафе с две лъжици мед, яйчен жълтък и капка коняк . В австрийските кафенета не се пие „просто кафе”. Това е все едно да кажете на будката с вестник „просто вестник”. Названията на съвремените кафета са нововъведение, но картата с цветовите нюанси на напитката, носена от сервитьора е традиция. Днес също може да се поръчате обичайно черно (Schwarzer), „кафяво” със сметана (Brauner), и Nussbraun – с лешников цвят и сметана. Виенските кафенета винаги са били място за срещи на писатели, художници, музиканти, интелектуалци. Много от тях измисляли свои рецепти. Като Obermayer, наречено в чест на един музикант от Виенския филхармоничен оркестър или дори Fiaker, (кафе с ром, поднесено в стъклена чаша с разбита сметана и апетитно връхче) създадено в чест на виенските файтонджии на фиакри, разхождащи жителите и гостите на града, които се топлели с напитка. Кафе по бедуински Кафето по бедуински приготвят на горещ пясък в продължение на 18-20 часа. При този начин на варене водата се изпарява много бавно до получаването на кофеинов концентрат, който в последствие се разлива по чашките. На дъното им се капва съвсем малко от тази гъста, маслообразна течност, почти черна на цвят, която има невероятно силен аромат. Такова кафе се пие на много малки глътки, разредено със студена вода. Методът му на приготвяне се нарича « по бедуински», защото само търпеливите бедуини ще посветят време и търпение, за да извлекат такъв концентрат. Този начин на варене на кафе и до ден днешен се приема като символ на гостоприемството в Близкия Изток. Вива кафе! В Далечния изток например свойствата на кафето намират и друго приложение. Богатите японци се къпят с кафе, но не в сварено. В празен басейн се изсипват няколко тона кафе на зърна, нагряват се до 40 градуса и посетителят се заравя в уханната смес. След 20 минутната „баня”, човек, дори да е бил много изморен се чувства бодър и починал. 
|