Долу, около кулата се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. Истина Ви казвам - никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания, като например: "О, пътят е толкива труден!!! Те НИКОГА няма да достигнат върха." Или пък: "Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!" Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно ... Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре ... Тълпата продължавала да крещи: "Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!" Все повече жабчета се уморявали и се отказвали ... Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре ... Това няма да се предаде! На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха! Тогава всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи? Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта? Оказало се, че... Победителят бил ГЛУХ!!!! Поуката от тази история е: Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте, защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си! Винаги мислете за силата, която носят думите. Защото всичко което чувате или четете повлиява на действията ви! Следователно: Бъдете ВИНАГИ ПОЗИТИВНИ! И преди всичко: Бъдете ГЛУХИ когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ! Винаги мислете: АЗ МОГА ДА ГО НАПРАВЯ! |