|
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, за това всички приготвили лодките и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатсвото преминало покрай Любовта. Любовта казала: "Богатство, вземи ме със себе си". "Не мога", отговорило Богатството... "Имам много злато на кораба си и няма място за теб". Любовта решила да помоли Суетата, която също преминавала в красив кораб: "Суета, моля те, помогни ми!" "Не мога да ти помогна Любов, ти цялата си мокра и можеш да повредиш кораба ми" – отговорила Суетата. Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила: "Тъга, позволи ми да избягам с теб..." "Не мога Любов...толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама". Щастието също преминало край Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло когато Любовта го повикала... Внезапно се чул глас: "Ела Любов, аз ще те взема със себе си" Гласът бил на непознат възрастен... Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато стигнали сушата, той продължил по пътя си... Любовта осъзнала колко много му дължи, попитала Познанието: "Кой ми помогна?" "Помогна ти Времето!"- отговорило Познанието... "Времето"- почудила се Любовта? - "Но защо Времето ми е помогнало?" Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: "Защото само времето е способно да разбере колко велика е ЛЮБОВТА!" .jpg)
|