|
- Защо плачеш? - Защото съм жена - му отговорила тя. - Не мога да го разбера - продължило да се чуди то. Майка му само го прегърнала и казала: - И никога няма да можеш. По-късно малкото момченце попитало баща си: - Защо мама плаче, като че ли без причина? - Всички жени плачат без причина - бил краткият отговор на бащата. Малкото момче пораснало, станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Накрая той решил да говори за това с Господ. Попитал Го: - Господи, защо жените се разплакват толкова лесно? Господ отговорил: Дадох й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава, дори когато всички останали се отказват, да се грижи за семейството си без да се оплаква, дори болна и изтощена. Дадох й чувствителност, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват. Дадох й сила да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му и я оформих от реброто му, за да пази сърцето му. Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, но понякога изпитва силата и решението й да стои твърдо зад него. И накрая, дадох й сълзи, които да пролива. Те са само нейни, за да ги използва, когато й е нужно. - Виждаш ли, синко - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите, които тя носи, фигурата, която има, или прическата, която си прави. Красотата на жената трябва да се види в очите й, защото това е вратата към сърцето й - мястото, където живее любовта. 
|