Започва се... с очакването. Напрежението. После усещаш аромата и бързаш да го налееш в една голяма чаша. Всъщност най-хубавото при кафето не е самият акт на изпиване... Първо седите двамата - ти и огромната ти чаша. Чакаш да поизстине малко. Черно е и отразява лицето ти по странен начин-така докато го наблюдаваш и то ти хвърля погледи - скришом и е някак омайващо, взаимно, тихо.
Изведнъж решаваш, че просто не можеш повече да устоиш на мълчанието му и протягаш ръка...прилепваш дланта си до горещия порцелан. Пари, но не е махаш. Сега вече се чувстваш цял. Докосван, някак уютно, а именно - кафено.
Това като че ли е най-прекрасният момент с кафето. Точно преди чаканата първа глътка. Сливането. После топлината те изпълва отвътре и кара всяка фибра от теб да го почувства, остава те съвсем да забравиш за празнотите.
Защото сте насаме. Само ти и кафето...
