Една сутрин толкова закъснявах за работа, че нямах време да чакам да загрее котлона и да стане кафето на домашната кафеварка, да го чакам да изстине, а и този път нямах студено от предната вечер. Тръгнах с идея да си купя кафе заедно с цигарите от магазинчето пред офиса. Чаках изнервено на опашката като наркоман за доза. Е дойде и моят ред.
- Едно кафе.
- Какво кафе? - ми отговориха насреща.
- Няма значение, кафе да е.
- Е да, ама обикновеното свърши и имаме .... (изброи марки кафета)
- ОК, по ваше предпочитание, тогава.
Не каза нищо. Но усети сякаш, че не отдавам особено значение на вкусовите качества, на дозичката си бодрост. Подаде ми готовото кафе с рестото от покупката и аз потеглих към офиса. Опитах да глътна „хапчето си” както обикновено още на изхода на магазина, но високата температура на съдържанието в чашката не ми позволи. Отпих малка глътка, а парата влезе в носа ми... Сякаш за пръв път осъзнах, че кафето има и вкус и аромат?! Невероятно приятното усещане беше като екстаз за сетивата ми. На следващата глътка даже не опитах да видя дъното на чашата. Веднага ми се прииска пак да отпия малка глътка, за да наситя сетивата си с аромат и вкус! Странно ми беше как за пореден път се убеждавах, че приемаме всичко от ежедневието си просто за даденост. На следващата сутрин, пробвах ефекта и вкъщи. Да! Кафето отново имаше вкус и аромат, но... много по-различен. Не лош, някак различен. Усещах, че ми липсва именно вчерашния аромат и вкус, не исках да правя компромис със сетивата си. За мен вече кафето не беше само доза бодрост! Сякаш се влюбих в черното съдържание на чашката от магазинчето за кафе. На път за работа минах пак от там, но този път за дозата си: бодрост, аромат и вкус!
- Едно кафе.
- Какво кафе?
- Ами от вчерашното.
- А какво е било вчерашното?
- Не разбрах. Беше по ваш вкус.
- Аха! Един момент.
– А дали случайно не продавате и такова кафе, пакетирано или насипно, за да мога да си правя в нас?
- Ами продаваме, но... Вие имате ли еспресо машина.
- Не, защо?
- Ами разликата в едно и също кафе приготвено на джезве, еспресо или на кафеварка е огромна.
- Каймака ли? Та това е само външен вид?
- Ами... Не че вида на кафето не е част от удоволствието, но аз говорех за вкусовите и ароматни характеристики. Но ето, ако не вярвате купете си и проверете.
Взех с недоверие пакетираното кафе и чашката си и продължих към работа. Още вечерта тествах думите на продавачката. Направих си от същото кафе на кафеварката. Честно казано... нищо общо! Само ободряващото действие беше същото. Не успях да мигна почти цялата нощ.
Всеки следващ ден минавах сутрин през магазинчето. Усещах нуждата да пия именно „онова” кафе, както усещам нужда да пия вода при жажда. Ободряващото действие не беше най-важното качество на ежедневната доза. Покрай навиците си, и нуждите на сетивата ми се сдобих и с еспресо машина, за да получавам същата консистенция в домашни условия, особено за почивните дни. Постепенно започнах да усещам нужда от вкуса и аромата на кафето вечер, но го избягвах през „работната седмица”, заради спомен за предно действие.... Понякога нямах търпение да заспя и да се събудя, за да се насладя на сутрешната си чашка кафе... Започнах да се замислям за заместител. Именно така започнах да виждам предимствата на безкофеиновото кафе за постоянна употреба! Получаваш пълна сетивна наслада от черната течност, но без отражение на жизнените функции. Изпиваш чашата си вкус и аромат и заспиваш, за да регенерираш силите си за новия ден...
