Винаги съм обичала свободното си време, а сега, не знаех какво да го правя... Кино? Ха-ха, страхотна шега, 7 лева е билетът... За театър е рано, за куклен - късно... Седях на една пейка и наистина нямах идея какво мога да сторя с тези два часа. В ума ми обаче се прокрадна кратка сцена от книга на Пратчет. В нея Смърт изведнъж стана смъртен и имаше време, в което може да живее. Тогава слугата му смутено го попита какво ще прави с времето си, което вече има. Смърт се обърна към него и с налудничава усмивка му каза "Ще го пропилея..." Значи това беше моят урок днес? Как да пропилеем два свободни часа, когато не сме свикнали с месеци да имаме и две свободни минути. Отидох в любимото си кафене. Поръчах, и ...всъщност ми беше хубаво. Замислих се... от кога не съм била на кафе със себе си? Колко често имаме възможността за това? И всъщност... осмеляваме ли се да го направим? Защото това мислите са коварни животинки, които често гризкат, драскат, даже понякога хапят. А когато си самичък с тях стават необуздани, забравят уж опитомената си природа и се връщат към дивото. Дълго се бях страхувала да остана насаме с тях. Сега за първи път имахме възможност с тях да си поуредим взаимоотношенията....
На следващия ден отново го сторих. Изпих едно кафе със себе си. На следващия пък се поразходих със себе си. Разговорите се получаваха все по-добре, взаимоотношенията ни се доизбистриха. И не, тук не става въпрос за лека шизофрения. Става въпрос за нещо, за което ние нямаме време и смелост - да се анализираме, да се поразгледаме и поопознаем. Страшно е. За няколко часа забелязах много грешки, пропуснати възможности и наистина пропилени безсмислено месеци, наранени хора, нараняващи хора, груба наивност, често плашещо отчаяние, което ми е пречело да забележа светещия надпис "Изход" в края на тунела....
Нима станахме дотолкова отдалечени от себе си, че не можем да издържаме дълго сами? Нима тази отдалеченост сама по себе си не е причина и за отдалечеността с другите? Аз най-накрая, може би за първи път в живота си, съм една идея по-наясно със себе си. Сега пред мен е по-светло, по-ясно, мъглата поразчупи нежните си въжета. Може би е за добро, че се уплаших от себе си, за да се преодолея. Пробвайте. Изпийте по едно кафе със себе си.
