Но най-много обичам вкуса на горещо черно кафе в мига, в който сетивата се пробудят от просъницата. Кафето и изгледа ми към планината, към гората от пинии и зелената погалваща очите ми нейна отмора. Кафето и прозата на Казандзакис, поезията на Дън и Кортасар…
Спиноза смята, че "всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е: камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът — тигър”. Вероятно затова аз искам да си остана себе си в центростремителния устрем на своето си багуа. С кафе в ръка.
Благодаря ти, че всяка сутрин правиш кафето ми! Димящо удоволствие в дихания на стара легенда. Още се чудим какво означава думата кафе и дали идва от „кауе” – енергия, сила или идва от „кахва” – вино, или е грабнало името си от родната Етиопия и нейната провинция Каффа. Откъдето и да идва, кафето потъва право в очите ми и разбърква погледа ми с пробуденост и удоволствие.
Обичам кафе с всичко.
Кафето с тънка пурета с цигаре от бял бор и дъх на чери, кафето с тирамису в следобеден разговор с любима приятелка, когато думите заглушават останалите шумове при сърдечните разговори за нещата от живота.
Кафето вечер, когато танците прибират телата си в гнездата от приятната умора, разчертали брега на вятърни отрязъци красота. Погледа ми зареян в теб през димното ухание на нощното кафе. Погледа ти потънал в мен и тишината на взаимната пълноценност да сме сами в целия свят, разтворили се един в друг завинаги.
Обичам кафето с коняк... В звънка кристална чаша, капки „Метакса” с тигри и стафиди. И наоколо огън. В камината на двора, сред шадравана с течащата от делвата вода. Здрачна прохлада, кафе и коняк. И Ти. С очи от кафе и кадифе. С дъх на кафе.
