|
Съществуват 3 категории чай – зелен (неферментирал), у-лонг (полуферментирал), и черен (ферментирал) чай. Зеленият чай се нарича още чайна (китайски), а черният – индийски. През 1368 г. започва износът на чай – черен и ароматизиран. В Европа първи донасят чая датчаните и португалците. Те започват да продават на французите и на германците. Луи ХV създава чаени салони и започва производство на красиви чаени сервизи. През 1618 г. китайците изпращат чай като подарък на цар Алексей. През 1689 г. се подписва търговски договор между Русия и Китай за търговия с коприна и чай, пренасяни с кервани. Характерно за руския чай е, че има аромат на пушек – от запалените нощем огньове около керваните. Така се създава името на руския караван чай. В продължение на хилядолетия чаят печели почитатели от Китай до Англия, от Индия до Америка и от Япония до Мароко, оставяйки белег върху всяка една цивилизация. Всеки ден по света се изпиват милиард и половина чаши чай. Този успех в голяма степен се дължи на факта, че напитката успява да се адаптира към културите, в които прониква. Приготвя се по много и различни начини, отразяващи индивидуалните вкусове и обичаи на всяка една нация. 
Разбира се, на масата задължително присъстват традиционният за руснаците самовар, плюс чайник за запарка, покривка, ако е възможно на матрьошки - за сгряване на душата. Чашки и чинийки от бял порцелан, може и с рисунки. Плюс чинийки за лакомства, съдчета за мед и сладко. Процедура: Включете самовара, сложете в чайника повече продукт за запарка, за да можете да доливате вода... И си освободете достатъчно място за чаеното плюскане. Сорт: Традиционно по руски се пие черен чай. Все пак, когато се посяга към зелените сортове - те са "Япония", "Китай", и "Средна Азия". Към чая: В добрите стари времена и в богатите домове по време на чаената церемония се е сервирало ядене поне по четири пъти. Мед, сладко, захар, лимон и дори кифличка - това си е лека закуска за руснаците. Пирог, пирожки, палачинки и понички с различен пълнеж - от хайвер и месо, до гъби и сладко. Сандвичи и сладкиши, плодове - пресни и захаросани - всичко това се слага на масата в невероятни количества. Та нали според традициите, докато пият чай, гостите трябва да се нахранят порядъчно, и то не веднъж. Музика: Най-важното при пиенето на чай по руски е задушевният разговор, за който най-добре помагат романсите. 
Пригответе специален сервиз - за всеки гост се полагат по две чашки - висока и широка. Постарайте се да си осигурите вода от високопланинска река или езеро, най-добре е, разбира се, те да са китайски. Процедура: Кипящата вода се налива в чайника, където я очаква благоуханният чай, на чийто аромат гостите ви ще се насладят след малко. Китайците по принцип слагат малко чай за запарка - изсушени листа, изкуствено навити, които рязко увеличават размера си при попадането на горещата вода върху тях. Количеството на напитката трябва да е абсолютно еднакво в чашата на всеки един от присъстващите. Затова първо на всеки се налива до една трета от чашата, после още толкова и накрая останалото - за изравняване. За особено майсторство при китайците се счита, когато в чайника не остане нищо след последното разливане. Сега най-важното - високата чашка се покрива с отвора на широката и с ловко движение на ръката се обръща цялата "конструкция". Напитката естествено преминава в широката чашка, а ароматът остава във високата, от която трябва да се вдишва при всяка поета глътка... Пиенето на чай по китайски е по-скоро естетично удоволствие, а не гастрономично. Сорт: Китайците са всеядни - зелен, бял, червен (ние го наричаме черен), жълт чай... Но за "най-китайски" се приема улунът - полуферментирала напитка, нещо средно между зелен и черен чай. Към чая: В Китай на чая се е гледало като на самостоятелно "блюдо", неизискващо нищо допълнително. Но днес вече към него се предлагат захаросани орехи, бисквити, тиквени семки и кайсиеви ядки. Музика: DVD с източни мелодии, шум на течаща река и тиха китайска музика. 
При източния начин на пиене на чай е прието да се седи, дори по-точно, почти да се лежи на дивана, върху копринени възглавнички. При това напитката се консумира не от познатите ни чаени чаши, а от специални прозрачни лирообразни стъклени чашки без дръжки Процедура: На Изток чаят не се запарва, а се вари. Чайникът с вода, приличащ на лампата на Аладин, се поставя на огъня. В кипящата вода се пускат пакетчетата или стръковете - колкото повече, толкова по-добре, и след няколко минути се сваля от огъня. И още нещо - източният чай задължително трябва да е толкова сладък, колкото и силен. Затова не пестете - нито материал за запарка, нито захар. Сорт: Черен. На Изток зелен чай се пие рядко. Към чая: баклава, сварени в мед фурми, захаросани фъстъци, шербет. Музика: Диск с източни танци. 
Покривката е задължителна, чаеният сервиз от всичките му части - различни лъжички, вилички, ножчета, също. Предварително пребройте колко хора ще седнете на масата, за да приготвите точно толкова чайници за запарка, защото да наливате от общия - не е по британски. Пък и представете си, че близката ви дружка точно сега ще предпочете друг вид чай, а не от този, от които има в чайника? Между другото, по същата причина и разнообразието от видове топла напитка трябва да е порядъчно. Плюс мляко (естествено, в съответния съд), захар (в захарница) и гореща вода (в отделен чайник). Процедура: Английският чай върви задължително с мляко. По стара традиция в чашата първо се налива млякото, а след това чаят. Грижовните момичета навремето са се притеснявали да не се спука бабиният порцеланов сервиз. Но днес вече никой не се учудва и на обратния ред на наливането на напитката - единственото условие е млякото да не е мазно. Сорт: Всеки черен чай е подходящ, може и с бергамот. Към чая: Кекс, бисквити, сандвичи и, разбира се, мюсли, ако сте поканили приятелките си на закуска. Музика: Саундтракът от "Приключенията на Шерлок Хоумс" - това е, което ви е необходимо. |